Признаци на МС

Клиничните прояви на множествената склероза (МС) са разнообразни. Не съществуват симптоми, специфични за болестта, при наличие на които поставянето на диагнозата да е категорично. Признаците на заболяването зависят от локализацията на ограниченото и/или дифузно увреждане на ЦНС1. Обикновено началото на МС се характеризира при ~85% от пациентите с първи остър епизод на неврологична дисфункция (дефинирана като клинично изолиран синдром), която може да засегне зрителния нерв, гръбначния мозък, мозъчния ствол, малкия мозък или мозъчните полукълба2,3. Този обратим епизод на неврологичен дефицит продължава най-малко 24 часа, достигайки пик на тежест в рамките на 2-3 седмици и е последван от спонтанна ремисия с различни степени на възстановяване обичайно до няколко седмици. По време на хода на заболяването могат да се появят допълнителни епизоди, известни като рецидиви (пристъпи)4, които възникват на различни, нередовни интервали. Те характеризират пристъпно-ремитентната форма на заболяването.

Първични симптоми на множествена склероза

Оптичен неврит и увреждания на очните движения 

Оптичният неврит е първият неврологичен епизод при ~25% от пациентите с МС и може да възникне при до 70% от лицата с МС в хода на болестта5. Засягането на зрителния нерв се характеризира с частична или пълна загуба на зрението на едното око, възможно е с проява на централен скотом - зона от зрителното поле на пациента с която не вижда или зрението е намалено, заобиколена от зона с нормално зрение. Често се среща и  дисхроматопсия – нарушение на цветното зрение. Възможно е зрителните смущения да бъдат съпътствани от болка в орбитата, която се влошава при движенията на очите5 . Засягането на оптичния нерв може също да бъде субклинично (пациентът да няма оплаквания), а нарушението да бъде демонстрирано чрез дефект на зеницата или резултати при провеждане на параклинични тестове (зрителни евокирани потенциали, оптична кохерентна томография, магнитно-резонансна томография).

Таблица указваща първичните симптоми на множествена склероза

Увреждане на очните движения (като нистагъм, осцилопсия и двойно виждане), залитане и дисбаланс на походката, дисметрия, неясен говор и нарушено гълтане са типични прояви, дължащи се на засягане на мозъчния ствол и малкия мозък и могат да засегнат до 70% от МС пациенти7. 

Сетивност  - изтръпване, мравучкане, иглички при множествена склероза

Симптоми, свързани със сетивността могат да бъдат дебют на болестта до 43% от пациентите, обикновено поради засягане на мозъчния ствол или гръбначния мозък6 . Те включват парестезии (изтръпване, мравучкане и/или стягане усещане като бодежи от иглички, студенина или подуване на крайниците или торса), симптом на Lhermitte (преходно електрическо усещане, преминаващо през гърба и в крайниците, стимулирано от огъване на врата). Възможни са нарушено долавяне на вибрации, както и проблем с осъзнаване на позицията на ставите и намалено усещане за болка и леко докосване. Преходно влошаване на тези симптоми може да настъпи при повишаване на температурата (феномен на Uhthoff). 

Двигателни прояви

Двигателните прояви са първите симптоми при 30–40% от пациентите. Засягат по-голямата част от пациентите с МС по време на хода на заболяването и възникват поради засягане на мозъчния ствол, гръбначния мозък или мозъчните хемисфери7. Те включват пирамидни признаци (патологични рефлекси, например от групата на Бабински, бързи рефлекси, клонус и др.), усилен мускулен тонус (спастичност) и мускулна слабост (парези).

Tазоворезервоарни нарушения при МС

Сфинктерните и сексуалните дисфункции също са чести, особено при прогресивните форми на МС и при пациенти с двигателни нарушения8. Те включват дисфункция на пикочния мехур като неотложни позиви за уриниране, колебание, нарушена честота на уриниране и импулсна инконтиненция8 . Запекът е по-често срещан от фекалната инконтиненция. Мъжете с МС често страдат от еректилна дисфункция. 

Когнитивни дефицити

До 40–70% от пациентите с МС имат когнитивно увреждане, което може да започне в най-ранните фази на заболяването и е по-изразено при прогресираща МС9. Когнитивните дефицити включват увреждане на скоростта на обработка на информацията, епизодична памет, внимание и изпълнителна функция9. 

Умора при множествена склероза

Умората е друг характерен симптом, наблюдаван при до 75–95% от пациентите с МС. Тази проява може да бъде свързана със скорошна активност на заболяването. Въпреки това може да персистира след отшумяване на пристъпа, а възможно да не зависи от рецидивите или тежестта на клиничното увреждане.

Афективните разстройства се срещат при до две трети от пациентите, от които депресията е най-честата проява10 . 

И накрая, болката се съобщава при до 43% от пациентите с МС и включва тригеминална невралгия, дизестетична (необичайно усещане) болка и болезнени тонични спазми11 .

Клинична картина и симптоматика на МС

Няма типична клинична картина на МС. Повечето лица с МС ще изпитат повече от един симптом и въпреки че има оплаквания, общи за много от засегнатите, обикновено никой пациент няма всички прояви по едно и също време. Някои симптоми на МС са явни, други като умора, променено усещане, проблеми с паметта и концентрацията, често са скрити. Те могат да бъдат трудни за описване и понякога дори семейството и лицата, които се грижат за МС болните, не разбират ефектите, които те имат върху човека и върху заетостта му, социалните дейности и качеството му на живот.

  1. Неврология. 2021г. под редакцията на И.Миланов
  2. Miller D, Barkhof F, Montalban X, Thompson A, Filippi M. Clinically isolated syndromes suggestive of multiple sclerosis, part I: natural history, pathogenesis, diagnosis, and prognosis. Lancet Neurol. 2005;4(5):281–8.
  3. Miller DH, Chard DT, Ciccarelli O. Clinically isolated syndromes. Lancet Neurol. 2012;11(2):157–69.
  4. Vollmer T. The natural history of relapses in multiple sclerosis. J Neurol Sci. 2007;256(Suppl 1):S5–13.
  5. Galetta SL, Villoslada P, Levin N, Shindler K, Ishikawa H, Parr E, et al. Acute optic neuritis: unmet clinical needs and model for new therapies. Neurol Neuroimmunol Neuroinflamm. 2015;2(4):e135.
  6. Rae-Grant AD, Eckert NJ, Bartz S, Reed JF. Sensory symptoms of multiple sclerosis: a hidden reservoir of morbidity. Mult Scler. 1999;5(3):179–83.
  7. McAlpine D. Symptoms and signs. In: McApline D, Lumsden CE, Acheson ED, editors. Multiple sclerosis: a reappraisal. Baltimore: Williams and Wilkins; 1972. p. 132–96.
  8. Dillon BE, Lemack GE. Urodynamics in the evaluation of the patient with multiple sclerosis: when are they helpful and how do we use them? Urol Clin North Am. 2014;41(3):439–44.
  9. Rocca MA, Amato MP, De Stefano N, Enzinger C, Geurts JJ, Penner IK, et al. Clinical and imaging assessment of cognitive dysfunction in multiple sclerosis. Lancet Neurol. 2015;14(3):302–17.
  10. Feinstein A, Magalhaes S, Richard JF, Audet B, Moore C. The link between multiple sclerosis and depression. Nat Rev Neurol. 2014;10(9):507–17.

  11. Solaro C, Brichetto G, Amato MP, Cocco E, Colombo B, D’Aleo G, et al. The prevalence of pain in multiple sclerosis: a multicenter cross-sectional study. Neurology. 2004;63(5):919–21.

     

Доц. Соня Иванова, Завеждащ Клиниката по нервни болести за двигателни нарушения към Университетска болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“ – София.

Ofa-Art-Apr 2024-433838-1