Псориазис - диети, хранене, телесно тегло и хранителни добавки

В тази статия за храненето и псориазиса ще откриете:

• Каква е връзката между наднорменото тегло и псориазиса?
• Какви са диетите при псориазис и как да се храните?
• Какво е Балканската диета?
• Какво е диета на Пагано?
• Какво представлява Средиземноморската диета и какви са ползите от нея?
• Храни и напитки, които да ядете при псориазис и такива, които да избягвате

Връзка между наднорменото тегло и псориазиса 

Наднорменото тегло и затлъстяването са хронични заболявания, които са свързани с прекомерно натрупване на мастна тъкан в организма и водят до нарушена регулация на апетита и метаболизма. Вече е известно, че мастната тъкан не е инертна маса, играеща роля на енергиен запас, а представлява ендокринно активен орган, секретиращ широк кръг от хормони и медиатори, участващи в имунитета, възпалителния процес и в регулацията на апетита и метаболизма. Ето защо се приема наличието на възможна връзка между затлъстяването и имуно-медиираните заболявания, каквото е и заболяването псориазис. ^{1, 5-6}

Затлъстяване и риск от псориазис

Изследвания сочат наличието на значимо по-висока честота на затлъстяване сред хора с псориазис. Доказано е, че рискът от развитие на псориазис е по-висок сред хората с наднормено тегло (индекс на телесна маса, ИТМ*=26-29) или затлъстяване (ИТМ* ≥ 30), в сравнение с тези с нормално телесно тегло, като този риск нараства с повишаване на ИТМ и води до по-тежки форми на псориазис. ^1,7-8

Научните данни сочат, че затлъстяването е oще един рисков фактор за развитие на псориазис ^1,9. Доказана е ролята на затлъстяването както за развитието на псориазис, така и относно това доколко тежко може да се развие псориазиса. ¹

Установено е, че при хора с псориазис и наднормено тегло или затлъстяване е възможен понижен ефект от провежданата терапия.

Мазнини в областта на талията, сърдечно-съдов риск, възпаление и псориазис 

Разпределението на висцералните мазнини в областта на талията е повишено при хората с псориазис. 

Важно е да знаете, че тези висцерални мазнини са свързани с поява на сърдечно-съдов риск при хората с псориазис. ^13,15 Предполага се, че причината за повишен риск от сърдечно-съдови и метаболитни нарушения при хората с псориазис е наличният възпалителен процес, който е част от болестния процес. ^15-16

Това е така, тъй като телесната мазнина съсредоточена, предимно в областта на корема (т.е. тази, която наричаме висцерална или коремна), представлява ендокринно активен орган, секретиращ широк кръг активни вещества и пептиди, които имат роля във възпалителния процес. 

Тези вещества участват в процесите на имунитета и възпалителния процес ^{1, 5-6}, както и в развитието на някои заболявания, като имуно-медиираните заболявания (какъвто е псориазисът), сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет тип 2. ^{5-6, 15-16}

Тъй като при хората с псориазис по-често има сърдечно-съдови заболявания,  захарен диабет тип 2 и наднормено тегло, се приема, че има е възможно затлъстяването и псориазисът да са свързани – както по отношение на тежестта на протичане на псориазиса, така и относно неговото развитие. ^{1, 5-6}

Обиколката на талията, е добър показател и предсказва  наличието на висцерална мазнина, . 11

Здравният риск по отношение развитието на сърдечно-съдови заболявания, според обиколката на талията се определя според приложената таблица*:

* отнася се до хора от европеидна раса

Псориазис и отслабване

Намаляването на теглото, води до загуба на телесна мазнина и намаляване на възпалителния процес, който е повишен  при псориазис. ^1,17

Установено е, че в процеса на отслабване всяка загуба на 1 килограм телесно тегло се равнява на 1 см редукция в обиколката на талията. ¹⁶

Доказано е, че при хора с псориазис и наднормено тегло, които са подложени на ниско-калорийна диета, вероятността да постигнат подобрение в кожното състояние е значимо по-голяма.

Ниско-калорийните диети се свързват и с по-добър резултат от провежданото  лечение на псориазиса, което ги прави едно добро допълнение към терапията.

Псориазис, хранене и диети

Храненето е важно за пациентите с псориазис, тъй като определени храни биха могли да провокират неговите прояви или да влошат наличния псориазис.

Също така  прекаленият калориен прием може да доведе до наднормено тегло или затлъстяване, свързани с  развитието на псориазис и тежестта му.

В допълнение, съществуват доста хипотези и вярвания по отношение ползата или вредата от определени храни при пациентите с псориазис. Това стимулира учените да изследват доколко и как една диета има значение относно кожните прояви при псориазиса.

В едно допитване до пациенти с псориазис става ясно, че те съобщават за подобрение на болестта след спиране приема на алкохол, глутен, домати, патладжани, чушки, светли картофи, т.нар. „junk food” (вредни храни) и пшеничени изделия.17 В същото допитване пациентите съобщават за подобрено състояние на кожата при прием на рибено масло/омега 3 мастни киселини, зеленчуци и витамин D за перорален прием.¹⁷

FA-11270165

Наскорошна научна публикация от 2022 г. прави преглед на доказателствата относно различни хранителни подходи при псориазиса и стига до извода, че определени хранителни режими/ модели на хранене биха имали полза при пациенти с псориазис, като:

• ниско-калорийна диета при пациенти с псориазис и наднормено тегло
• диета без глутен, която има доказана полза единствено при пациентите с доказана непоносимост към глутен (заболяване известно като цьолиакия)
• като цяло т.нар. Средиземноморския модел на хранене при пациенти с псориазис

Относно хранителните добавки, като цяло в научната литература няма категорични данни за ползите им при псoриазис.  че помагат – става дума за омега-3 мастни киселини, (рибено масло), витамин Д, билкови добавки, куркумин, цинк, селен. Предвид разнородните данни, по тази тема е необходимо допълнителни проучвания

* ИTM – индекс на телесна маса (или BMI – body mass index)

** измерена чрез процентното отношение на пациентите постигнали отговор PASI 75

FA-11270165

Източници:

1. Jensen P., Lone S., Psoriasis and Obesity. Dermatology 232.6 (2016): 633-639
2. Samaras K, Kelly PJ, Chiano MN, Spector TD, Campbell LV: Genetic and environmental influences on total-body and central abdominal fat: the effect of physical activity in female twins. Ann Intern Med 1999; 130: 873–882
3. Flegal KM: Prevalence and trends in obesity among US adults, 1999–2008. JAMA 2010; 303: 235
4. World Health Organization: Overweight/obesity: overweight by country. Global Health Observatory Data Repository 2008–2013. Geneva, WHO, 2013
5. Cao H: Adipocytokines in obesity and metabolic disease. J Endocrinol 2014; 220: T47–T59
6. Gomez R, Conde J, Scotece M, Gomez-Reino JJ, Lago F, Gualillo O: What’s new in our understanding of the role of adipokines in rheumatic diseases? Nat Rev Rheumatol 2011; 7: 528–536
7. Naldi L, Chatenoud L, Linder D, Belloni Fortina A, Peserico A, Virgili AR, et al: Cigarette smoking, body mass index, and stressful life events as risk factors for psoriasis: results from an Italian case-control study. J Invest Dermatol 2005; 125: 61–67
8. Armstrong AW, Harskamp CT, Armstrong EJ: The association between psoriasis and obesity: a systematic review and meta-analysis of observational studies. Nutr Diabetes 2012; 2:e54
9. Setty AR, Curhan G, Choi HK: Obesity, waist circumference, weight change, and the risk of psoriasis in women: Nurses’ Health Study II. Arch Intern Med 2007; 167: 1670–1675
10. A healthy lifestyle WHO recommendations: https://www.who.int/europe/news-room/fact-sheets/item/a-healthy-lifestyle---who-recommendations
11. Thang S Han, Naveed Sattar & Mike Lean, Assessment of obesity and its clinical implications. BMJ 2006;333:695–8
12. Han TS et al., Predicting intra-abdominal fatness from anthropometric measures: the influence of stature. Int J Obes Relat Metab Disord 1997; 21:587-93
13. Toussirot, Eric, et al. "Visceral adiposity in patients with psoriatic arthritis and psoriasis alone and its relationship with metabolic and cardiovascular risk." Rheumatology 60.6 (2021): 2816-2825.;
14. Zanesco, Sylvia, et al. "Approaches to nutrition intervention in plaque psoriasis, a multi‐system inflammatory disease—The Diet and Psoriasis Project (DIEPP)." Nutrition Bulletin (2022).
15. Lean MEJ, et al. Lancet; 2006:351:853–6
16. Han, Thang S., Naveed Sattar, and Mike Lean. "Assessment of obesity and its clinical." BMJ 2006; 33: 695 - 698
17. Chung М et al, (2022) Dietary Intervention and Supplements in the Management of Psoriasis: Current Perspectives, Psoriasis: Targets and Therapy, 151-176

Какво представлява Балканската диета?

Балканската диета обединява националните традиции в храненето на балканските народи през вековете, със своето многообразие, автентичност, оригиналност в състава и обработката на продуктите, със специфичните характеристики и пикантността на храните. Тя би била подходяща при хора с псориазис.

Традиционното хранене в балканските страни отговаря на важни критерии за здравословна храна.

Червеното вино, заедно с виолетово оцветените плодове (грозде и боровинки), е източник на мощни антиоксиданти.

Балканската диета е богата на редица изключително полезни храни – пресни салати и плодове, зърнени храни, кисело зеле, когато не е прекомерно солено.

И разбира се, нашата антиоксидантна бомба – лютеницата. Когато се приемат редовно и в достатъчни количества, антиоксидантите неутрализират свободните радикали.

Балканската диета е с висок антиоксидантен профил, с превес на флавоноиди, които ускоряват метаболизма. Те се съдържат в гроздето, ябълките, сливите и виното. Червеното вино и виолетовите плодове – грозде и боровинки са източник на мощните антиоксиданти – антоцианидите.

По-честата употреба на типичните за Балканите здравословни храни, които се отличават с богатото и разнообразно съдържание на биологично активни съставки, предпазва метаболизма и сърдечно-съдовата система и е фактор за здраве и дълголетие. Тя осигурява здравословен модел на хранене, доставяйки ежедневно на организма ценни хранителни и биологично активни вещества.

Традиционното хранене на балканските народи (Балканската диета) с исторически корени отпреди столетия, притежава положителните качества на средиземноморския тип хранене.

Източник: Балканската диета. Доц. д-р Светослав Ханджиев.Издателска къща: СИМЕЛПРЕС, София 2019

Диета на Пагано

Диетата Пагано е създадена от Джон Пагано, хиропрактик, който е автор на книгата "Лечебен псориазис" през 2008 година. В книгата Пагано описва псориазиса като проява на синдром на пропускливите черва, който причинява изтичане на токсини от стомашно-чревния тракт чрез дупки в чревната лигавица.

Въпреки че има проучвания, изследващи връзката между червата и псориазиса, понастоящем няма достатъчно доказателства, че диета, която помага при пропускливи черва, непременно ще подобри псориазиса, споделя доц.Дърленски, специалист дерматолог в Клиника по дерматология и венерология, АСК Токуда Болница, във видеото по-долу.

Диетата на Пагано по-специално набляга на яденето на "алкални храни" като плодове и зеленчуци (и намаляване на "киселинните храни" като месо и зърнени храни), за да се "излекуват червата". Но липсва научно потвърждение на това твърдение.

Какви храни включва диетата на Пагано:

• Плодове (с изключение на цитрусови плодове и ягоди)
• Зеленчуци
• Диво уловена риба
• Домашни птици
• Агнешко месо
• Малки количества млечни продукти
• Кафяв или див ориз в умерени количества
• 2 до 4 яйца на седмица (не пържени)
• Масла като кокос, маслини, сусам, гроздови семки, ленено семе
• Билкови чайове

Храни, които да избягвате при диета на Пагано:

• Червено месо
• Маргарин
• Патладжан, чушки, домати, бели картофи
• Миди
• Кафе
• Глутен
• Пържени храни
• Добавени захари
• Алкохол

Няма данни за повлияване на псориазиса от диетата на Пагано. При едно системно възпалително заболяване (като псориазиса) винаги, когато подлагате организма на диета, винаги получавате един бърз резултат на подобрение на възпалението. Много е вероятно и псориазисът да се подобри. Това обаче не води до трайни резултати, като много често заболяването се връща в изходна позиция, споделя доц. Дърленски във видеото по-долу.

FA-11270165

Ниско-калорийните диети се свързват и с по-добър резултат от провежданото  лечение на псориазиса, което ги прави едно добро допълнение към терапията.

FA-11270165

Адаптирано по: https://www.livestrong.com/article/472231-the-pagano-diet-for-psoriasis/

Какво представлява средиземноморската диета?

Средиземноморската диета се основава на традиционните храни, които хората консумират в страни, граничещи със Средиземно море, включително Франция, Испания, Гърция и Италия. Изследователи отбелязват, че жителите на тези страни са изключително здрави и имат нисък риск от развитието на някои хронични състояния.⁽¹⁾ Въпреки, че няма строги правила или разпоредби за диетата, тя обикновено насърчава консумацията на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, бобови растения, ядки, семена и здравословни за сърцето мазнини. ⁽²⁾ Преработените храни, добавената захар и рафинираните зърнени храни трябва да бъдат ограничени.

Средиземноморската диета често се препоръчва за хора, които искат да подобрят здравето си или да се предпазят от хронични заболявания, като псориазис.

Потенциални ползи

Средиземноморската диета е широко изследвана и са доказани ползите й по отношение на здравето на тези, които я прилагат.

Всъщност изследванията показват, че средиземноморската диета може дори да бъде свързана с по-нисък риск от развитието на сърдечни заболявания и инсулт. ⁽³⁾

Едно проучване сравнява ефектите от средиземноморската диета и диетата с ниско съдържание на мазнини и съобщава, че средиземноморската диета е по-ефективна при забавяне на прогресията на натрупването на плаки в артериите, което е основен рисков фактор за сърдечни заболявания. ⁽⁴⁾

Други изследвания показват, че средиземноморската диета също може да помогне за понижаване на нивата на систолното и диастолното кръвно налягане. ⁽⁵⁾

Ползи при наличие  на псориазис

Наличните доказателства показват, че средиземноморската диета може да бъде свързана с по-леки форми на псориазис и / или псориатичен артрит. ⁽⁶⁾ Като се има предвид, че намалената тежест на заболяването е независима от индекса на телесна маса в няколко проучвания, е възможно благоприятните ефекти от този хранителен модел да се дължат на нещо повече от обикновена загуба на тегло. Въпреки това, ще са необходими по- продължителни проучвания, за да се консолидират тези открития и да се определи точно ролята на средиземноморската  диета в лечението на това заболяване.

Поддържа здравословни нива на кръвната захар

Средиземноморската диета насърчава да се използва разнообразие от храни, богати на хранителни вещества, включително плодове, зеленчуци, ядки, семена, пълнозърнести храни и здравословни за сърцето мазнини.

Като такъв, следването на този модел на хранене може да помогне за стабилизиране на нивата на кръвната захар и предпазване от диабет тип 2. ⁽⁷⁾

Интересното е, че множество проучвания са установили, че средиземноморската диета може да намали нивата на кръвната захар на гладно и да подобри нивата на хемоглобин А1С, маркер, използван за измерване на дългосрочния контрол на кръвната захар. ⁽⁸⁾

Средиземноморската диета също е показала, че намалява инсулиновата резистентност, състояние, което нарушава способността на организма да използва инсулин за ефективно регулиране на нивата на кръвната захар. ^{(9, 10)}

Защитава мозъчната функция

Няколко проучвания показват, че средиземноморската диета може да предпази от когнитивен промени при напредване на възрастта.

Например, едно проучване, включващо 512 души, установява, че по-голямото придържане към средиземноморската диета е свързано с подобрена памет и намаляване на няколко рискови фактора за болестта на Алцхаймер. ⁽¹¹⁾

Други изследвания са установили, че средиземноморската диета може да бъде обвързана с по-нисък риск от деменция, когнитивно увреждане и болестта на Алцхаймер. ⁽¹²⁾

Нещо повече, един голям преглед също показа, че следването на средиземноморската диета е свързано с подобрения в когнитивната функция, паметта и вниманието  при здрави възрастни хора. ⁽¹³⁾

Храни, които да ядете

Точно кои храни принадлежат към средиземноморската диета е спорно, отчасти защото има различия между страните.

Диетата, изследвана от повечето проучвания, е с високо съдържание на растителни храни и относително ниско съдържание на животински продукти и месо. Въпреки това, консумацията на риба и морски дарове се препоръчва поне два пъти седмично.

Средиземноморският начин на живот включва и редовна физическа активност, споделяне на храна с други хора и свеждане до минимум на нивата на стрес.

Можете да включите микс от пресни, замразени, сушени и консервирани плодове и зеленчуци, но проверете етикетите на опаковките за добавена захар и натрий.

В идеалният случай трябва да базирате диетата си на тези здравословни средиземноморски храни:

• Зеленчуци: домати, броколи, къдраво зеле, спанак, лук, карфиол, моркови, брюкселско зеле, краставици, картофи, сладки картофи, ряпа
• Плодове: ябълки, банани, портокали, круши, ягоди, грозде, фурми, смокини, пъпеши, праскови
• Ядки, семена и масла от ядки: бадеми, орехи, макадамия, лешници, кашу, слънчогледови семки, тиквени семки, бадемово масло, фъстъчено масло
• Бобови растения: боб, грах, леща, варива, фъстъци, нахут
• Пълнозърнести храни: овес, кафяв ориз, ръж, ечемик, царевица, елда, пълнозърнест хляб и тестени изделия
• Риба и морски дарове: сьомга, сардини, пъстърва, риба тон, скумрия, скариди, стриди, миди, раци, миди
• Домашни птици: пиле, патица, пуйка
• Яйца: пилешки, пъдпъдъчи и патешки яйца
• Млечни продукти: сирене, кисело мляко, мляко
• Билки и подправки: чесън, босилек, мента, розмарин, градински чай, индийско орехче, канела, пипер
• Мазнини: екстра върджин зехтин, маслини, авокадо и масло от авокадо

Храни, които да ограничите:

Трябва да ограничите тези преработени храни и съставки, когато следвате средиземноморската диета:

• Добавена захар: добавената захар се намира в много храни, но е с особено високо съдържание е в сода, бонбони, сладолед, трапезна захар, сироп и печени изделия
• Рафинирани зърна: бял хляб, макаронени изделия, тортили, чипс, бисквити
• Транс мазнини: намират се в маргарин, пържени храни и други преработени храни
• Рафинирани масла: соево масло, рапично масло, памучно масло, масло от гроздови семки
• Преработено месо: преработени колбаси, хот-дог, деликатесни меса, телешка пастърма
• Силно преработени храни: фаст фууд, пуканки за микровълнова фурна, гранола барове

Напитки

Водата трябва да бъде вашата основна напитка в рамките на  средиземноморската диета.

Тази диета включва и умерени количества червено вино – около една чаша на ден.

Това обаче е напълно по избор и виното трябва да се избягва от някои хора, включително бременни или ако приемате определени лекарства, които могат да взаимодействат с алкохола.

Кафето и чаят също са здравословен избор на напитки в средиземноморската диета. Имайте предвид да избягвате добавянето на много добавена захар или сметана.

Препоръчително е да ограничите подсладените със захар напитки, като сода или сладък чай, които са с много високо съдържание на добавена захар. Плодовият сок би бил добре да се включи в умерени количества, но е по-добре да изберете цели плодове, за да се възползвате от фибрите в тях.

FA-11270165

Рефереции:

1. Lăcătușu, Cristina-Mihaela, et al. "The mediterranean diet: From an environment-driven food culture to an emerging medical prescription." International journal of environmental research and public health 16.6 (2019): 942. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6466433/
2. Davis, Courtney, et al. "Definition of the Mediterranean diet: a literature review." Nutrients 7.11 (2015): 9139-9153. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4663587/
3. Martínez-González, Miguel A., Alfredo Gea, and Miguel Ruiz-Canela. "The Mediterranean diet and cardiovascular health: A critical review." Circulation research 124.5 (2019): 779-798. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30817261/
4. Jimenez-Torres, Jose, et al. "Mediterranean diet reduces atherosclerosis progression in coronary heart disease: an analysis of the CORDIOPREV randomized controlled trial." Stroke 52.11 (2021): 3440-3449. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/34372670/
5. Nissensohn, Mariela, et al. "The effect of the Mediterranean diet on hypertension: a systematic review and meta-analysis." Journal of Nutrition Education and Behavior 48.1 (2016): 42-53. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/26483006/
6. Berna-Rico, E., D. Fernandez-Nieto, and A. Gonzalez-Cantero. "FR–El papel de la dieta mediterránea en el tratamiento de la psoriasis." Actas Dermo-Sifiliográficas (2022). https://www.actasdermo.org/es-translated-article-rf-role-avance-S0001731022010237
7. Castañer, O., and Montserrat Fitó Colomer. "Mediterranean Diet Effects on Type 2 Diabetes Prevention, Disease Progression, and Related Mechanisms. A Review." (2020). https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7468821/
8. Sleiman, Dana, Marwa R. Al-Badri, and Sami T. Azar. "Effect of mediterranean diet in diabetes control and cardiovascular risk modification: a systematic review." Frontiers in public health 3 (2015): 69. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4411995/
9. Tricò, Domenico, et al. "Effects of low-carbohydrate versus mediterranean diets on weight loss, glucose metabolism, insulin kinetics and β-cell function in morbidly obese individuals." Nutrients 13.4 (2021): 1345. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33919503/
10. Doostvandi, Tayebeh, et al. "The association between dietary patterns and insulin resistance: A systematic review." Int. J. Nutr. Food Sci 5 (2016): 14. https://www.researchgate.net/publication/316318261_The_Association_Between_Dietary_Patterns_and_Insulin_Resistance_A_Systematic_Review
11. Ballarini, Tommaso, et al. "Mediterranean diet, Alzheimer disease biomarkers, and brain atrophy in old age." Neurology 96.24 (2021): e2920-e2932. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33952652/
12. Petersson, Sara Danuta, and Elena Philippou. "Mediterranean diet, cognitive function, and dementia: a systematic review of the evidence." Advances in Nutrition 7.5 (2016): 889-904. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5015034/
13. Loughrey, David G., et al. "The impact of the Mediterranean diet on the cognitive functioning of healthy older adults: a systematic review and meta-analysis." Advances in Nutrition 8.4 (2017): 571-586. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28710144/

Материалът е изготвен със съдействието на: доц. Развигор Дърленски, специалист дерматолог

PSO NUTR 01/23 BG

BG2302025166