В тази статия за рака на гърдата в напреднал стадий може да прочетете за:

Ключови аспекти от психологията на пациенти с рак на гърдата?
Психологическо състояние на пациенти с рак на гърдата

Макар и сравнително добре проучено заболяване към настоящия момент от психологическа гледна точка, ракът на гърдата си остава индивидуално усещане за всеки пациент. 

То води до промяна на житейските възгледи и светоусещането като такова. Зад сухата статистика стоят човешки съдби, които по един или друг начин са повлияни от заболяването.

В настоящата статия ще се опитам да дам максимално точни съвети за немедицински дейности, за всеки един пациент/ка, на когото му е била поставена тази диагноза.

Трябва да обърнем внимание, че повечето ръководства, които се намират в интернет са преводни и са писани от организации намиращи се извън България. Те отговарят на стандартите, които съществуват в други държави. Така например стандарт, който е исторически изграден и се прилага в САЩ, понякога не върши много добра работа или почти никаква за държава като България. 

Затова в тази статия ще се опитам да опиша и събера всички добри практики, които могат да се срещнат в развития свят. Силно препоръчвам на всеки пациент/ка с това заболяване да се запознае с ръководството: Какво представлява ракът на гърдата? на ESMO. Там са разгледани много подробно всички въпроси на български език.

По една или друга причина, съветите които ще бъдат изложени тук понякога може и да не вършат работа в български условия, но това не означава, че не могат да послужат на някого в борбата му с това заболяване. Те ще бъдат стандартизирани и доколкото е възможно приспособени за условията в нашата държава.

Според Световната Здравна Организация само през 2020 г. е имало 2,3 милиона жени, диагностицирани с рак на гърдата и 685 000 смъртни случая в световен мащаб. 

Към края на 2020 г. е имало 7,8 милиона жени, които са били диагностицирани с рак на гърдата през последните 5 години, което го прави най-разпространеният вид рак в света. 

Ракът на гърдата се среща във всяка страна по света при жени (и мъже) на всяка възраст след пубертета, но с нарастващи нива в по-късна възраст. Счита се, че около 1% от всички пациенти с карцином на гърдата са мъже).

За да обхванем напълно мащаба на това заболяване не можем и да избегнем сухите цифри на статистиката като ще обхванем случаен исторически период от около 20 години от 1981 до 1999 г. за онагледяване, резултатите от който са достъпни в Националния раков регистър.

През 1999 година са регистрирани 3131 нови случая на рак на млечната жлеза при жени. Те са представлявали 22,6% от всички онкологични заболявания. Проследени в динамика честотата показва непрекъснато нарастване почти от 23,6 на 100 000 жени през 1981 година на 74,4 през 1999 г. Разгледани по възрастови групи заболеваемостта е била 1,3 на 100 000 жени при 20-24-годишните, 86,4 във възрастта на 40-44-годишните, като е достигала до 169,3 в групата на 65-69 годишните и е с максимални стойности при жените на възраст 75-79 години. Най-голям проблем за страната ни е представлявало и остава късното откриване на заболяването. 

Регистрираните пациентки по клинични стадии през 1999 г. са както следва: I-ви клиничен стадий - 17,9%, II-ри клиничен стадий - 44,5%, в трети и четвърти клиничен стадии - 30,8%.

Смъртността от рак на гърдата е претърпяла малко промени от 30-те до 70-те години на миналия век, когато само оперативната интервенция е била основният начин на лечение (радикална мастектомия). 

Подобренията в преживяемостта започват през 90-те години, когато е започва и създаването на програми за ранно откриване на рак на гърдата, които са били свързани с цялостни програми за лечение, включително ефективни медицински терапии.

Какви са ключовите аспекти от психологията на пациенти с рак на гърдата

Като цяло, психологическата настройка на пациентите с рак на гърдата е сложно взаимодействие на емоции, механизми за справяне и приспособяване към променящата живота диагноза и евентуален път на лечение. Тези настройки не се влияят от статистическата форма на доказателственост. Те имат емоционален заряд и затова е от съществено значение всички участващи в процесите откриване-диагностициране-лечение-подкрепа да вземат предвид тези психологически аспекти и да осигурят адекватни напътствия, които се отнасят както до физическото, така и до емоционалното благополучие на пациентите с рак на гърдата.

Психологическото състояние на пациентите с рак на гърдата е сложна и многостранна тема

Диагнозата рак на гърдата може да има дълбоко въздействие върху психическото и емоционалното състояние на човека. Така стигаме до ключовите аспекти от психологията на пациентите, които оказват най-голямо влияние върху тяхното поведение:

1. Емоционална реакция: Диагнозата рак на гърдата често предизвиква набор от емоции, включително страх, безпокойство, тъга, гняв и скръб. Тези емоционални реакции могат да варират значително от човек на човек и могат да се променят в хода на лечението.

2. Механизми за справяне: Пациентите използват различни механизми за справяне, за да се справят с емоционалния дистрес, свързан с рака на гърдата. Те могат да включват търсене на социална подкрепа от приятели и семейство, прилагане на техники за релаксация и търсене на професионална психологическа подкрепа.

3. Самочувствие: Лечението на рака на гърдата като хирургия, химиотерапия и лъчетерапия, може да повлияят на тялото на пациентката. Много жени ще имат промени във външния си вид, като мастектомия или косопад, което може да повлияе на тяхното самочувствие.

4. Сексуалност и интимност: Ракът на гърдата и лечението му също могат да повлияят на сексуалността и интимните отношения на пациентите/ките. Някои може да изпитат промени в либидото, опасения за тялото си и страх от интимност.

5. Качество на живот: Психологическите аспекти на рака на гърдата могат значително да повлияят на цялостното качество на живот на пациента/ката. Тревожността и депресията могат да попречат на ежедневното функциониране и способността да се занимавате с приятни дейности.

6. Психосоциална подкрепа: Много пациенти/ки намират за полезно да се присъединят към групи за подкрепа или да потърсят индивидуално консултиране, за да се справят с емоционалните предизвикателства, пред които са изправени. Психосоциалната подкрепа може да осигури безопасно пространство за изразяване на чувства, споделяне на опит и научаване на стратегии за справяне.

6. Страх от връщане на заболяването: Дори след успешно лечение, някои пациенти/ки може да продължат да изпитват страх и безпокойство относно възможността от рецидив на рака. Този страх може да повлияе на психическото им състояние и качеството на живот.

7. Устойчивост и посттравматичен стрес: Важно е да се отбележи, че много пациенти с рак на гърдата демонстрират забележителна устойчивост. Те могат да развият нова перспектива за живота си, да дадат приоритет на това, което е най-важно за тях и да преживеят личен растеж чрез своето „пътуване“ с рака.

8. Комуникация с лекарите: Ефективната комуникация с медицинските работници е от решаващо значение за справяне с психологическите нужди на пациентите/ките с рак на гърдата. Те трябва да са настроени към емоционалните аспекти на заболяването и да предлагат подходяща подкрепа и насочване към специалисти по психично здраве, когато е необходимо.

9. Преживяване и дългосрочно психологическо здраве: Преживяването при рак на гърдата включва постоянни психологически предизвикателства, включително приспособяване към живота след лечението, управление на продължителни физически симптоми и справяне с емоционалното въздействие на преживяното от заболяването.

За тези пациентки/ти, промените в начина на живот могат да играят съществена роля за подобряване на цялостното им качество на живот. 

Tези промени може да помогнат за справяне със симптомите, да подобрят емоционалното благополучие и да увеличат цялостната устойчивост на човек. 

Намерете повече информация за промените в начина на живот след диагнозата рак на гърдата. 

 

Статията е изготвена от Д-р Иван Биволарски, КОЦ-Бургас ЕООД, Отделение по Медицинска онкология

 

Източници на информация: 

  1. Trends in Breast Cancer Incidence, by Race, Ethnicity, and Age Among Women Aged ≥20 Years - United States, 1999-2018,  https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/35025856/
  2. Global breast cancer incidence and mortality trends by region, age-groups, and fertility patterns, https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/34278281/
  3. Breast Cancer Statistics: Recent Trends, https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31456176/
  4. Global Burden of Female Breast Cancer: Age-Period-Cohort Analysis of Incidence Trends From 1990 to 2019 and Forecasts for 2035, https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/35756641/
  5. Global breast cancer incidence and mortality trends by region, age-groups, and fertility patterns, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8271114/
  6. https://www.sbaloncology.bg/assets/files/rakov_registar/rakov_registyr_2017.pdf
  7. The Epidemiology of Breast Cancer, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK583819/
  8. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/breast-cancer
  9. Breast Cancer Diet “BCD”: A Review of Healthy Dietary Patterns to Prevent Breast Cancer Recurrence and Reduce Mortality, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8839871/
  10. Lifestyle modifications for patients with breast cancer to improve prognosis and optimize overall health, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5318212/
  11. Association of Healthy Diet and Physical Activity With Breast Cancer: Lifestyle Interventions and Oncology Education, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8984028/
  12. The Role of Diet and Lifestyle in Women with Breast Cancer: An Update Review of Related Research in the Middle East, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5982158/
  13. Diet and risk of breast cancer, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4829739/
  14. Nutrition and Breast Cancer: A Literature Review on Prevention, Treatment and Recurrence, https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31277273/
  15. Dietary Guidelines for Breast Cancer Patients: A Critical Review, https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28710147/
  16. Food intake during cancer therapy: a systematic review, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7584741/
  17. Dietary Factors and Breast Cancer Prognosis among Breast Cancer Survivors: A Systematic Review and Meta-Analysis of Cohort Studies, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8582373/
  18. Dietary patterns and breast cancer risk, prognosis, and quality of life: A systematic review, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9895856/
  19. Association of Healthy Diet and Physical Activity With Breast Cancer: Lifestyle Interventions and Oncology Education, https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/35400043/
  20. Arnold M, Karim-Kos HE, Coebergh JW, Byrnes G, Antilla A, Ferlay J, et al. . Recent trends in incidence of five common cancers in 26 European countries since 1988: analysis of the European cancer observatory. Eur J Cancer. (2015) 51:1164–87. 10.1016/j.ejca.2013.09.002 - 
  21. Khan NH, Duan S-F, Wu D-D, Ji X-Y. Better reporting and awareness campaigns needed for breast cancer in pakistani women. Cancer Manag Res. (2021) 13:2125. 
  22. Ferlay J, Colombet M, Soerjomataram I, Parkin DM, Piñeros M, Znaor A, et al. . Cancer statistics for the year 2020: an overview. Int J Cancer. (2021) 149:778–89. 10.1002/ijc.33588 
  23. The Role of Stress in Breast Cancer Incidence: Risk Factors, Interventions, and Directions for the Future, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7918955/
  24. Psychological stress and breast cancer incidence: a systematic review, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5808262/
  25. Stress reduction strategies in breast cancer: review of pharmacologic and non-pharmacologic based strategies, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7704484/
  26. The Role of Stress in Breast Cancer Incidence: Risk Factors, Interventions, and Directions for the Future, https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33671879/
  27. Evaluation of the role of stress in patients with breast cancer and depression by paykel's life event and adaptive neuro‐fuzzy approach, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7177561/
  28. Impact of Psychosocial Stress and Stress Management on Immune Responses in Cancer Patients, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6467795/
  29. Psychological Distress in Breast Cancer Patients during the Italian COVID-19 Pandemic, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9517421/
  30. Influence of stressors on breast cancer incidence in the Women’s Health Initiative, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2657917/
  31. The Risk of Psychological Stress on Cancer Recurrence: A Systematic Review, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8616395/
  32. Stress and Quality of Life in Breast Cancer Recurrence: Moderation or Mediation of Coping?, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2486834/
  33. Social Support and Meaning of Life in Women with Breast Cancer, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9341025/
  34. Availability, accessibility, and impact of social support on breast cancer treatment among breast cancer patients in Kumasi, Ghana: A qualitative study, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7162460/
  35. Social networks, social support mechanisms, and quality of life after breast cancer diagnosis, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3906043/
  36. Berkman LF, Syme SL. Social networks, host resistance, and mortality: a nine-year follow-up study of Alameda County residents. Am J Epidemiol. 1979;109(2):186–204.
  37. Sherbourne CD, Stewart AL. The MOS social support survey. Soc Sci Med. 1991;32(6):705–714. 
  38. Brady MJ, Cella DF, Mo F, Bonomi AE, Tulsky DS, Lloyd SR, Deasy S, Cobleigh M, Shiomoto G. Reliability and validity of the Functional Assessment of Cancer Therapy-Breast quality-of-life instrument. J Clin Oncol. 1997;15(3):974–986. 
  39. Charlson ME, Pompei P, Ales KL, MacKenzie CR. A new method of classifying prognostic comorbidity in longitudinal studies: development and validation. J Chronic Dis. 1987;40(5):373–383.
  40. Hirschman KB, Bourjolly JN. How do tangible supports impact the breast cancer experience? Soc Work Health Care. 2005;41(1):17–32. [PubMed] [Google Scholar]
  41. Woloshin S, Schwartz LM, Tosteson AN, Chang CH, Wright B, Plohman J, Fisher ES. Perceived adequacy of tangible social support and health outcomes in patients with coronary artery disease. J Gen Intern Med. 1997;12(10):613–618. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]
  42. Ganz PA. Quality of Life Across the Continuum of Breast Cancer Care. Breast J. 2000;6(5):324–330. 
  43. Macguire P. Quality of life of cancer patients and their relatives. In: David Morris D, Kearsley J, Hacon Williams CJ, editors. Cancer: A comprehensive clinical guide. Harwood Academic Publishers; Amsterdam, Netherlands: 1998.
  44. Wilkinson S. Factors which influence how nurses communicate with cancer patients. J Adv Nurs. 1991;16(6):677–688. [PubMed] [Google Scholar]
  45. Pennebaker JW, Chung CK. Expressive writing, emotional upheavals, and health. In: Friedman H, Silver R, editors. Foundations of health psychology. Oxford University Press; New York: 2007. 
  46. Kwan ML, Weltzien E, Kushi LH, Castillo A, Slattery ML, Caan BJ. Dietary patterns and breast cancer recurrence and survival among women with early-stage breast cancer. J Clin Oncol. 2009;27(6):919–926. 
  47. Kroenke CH, Fung TT, Hu FB, Holmes MD. Dietary patterns and survival after breast cancer diagnosis. J Clin Oncol. 2005;23(36):9295–9303. 
  48. Holmes MD, Chen WY, Feskanich D, Kroenke CH, Colditz GA. Physical activity and survival after breast cancer diagnosis. JAMA. 2005;293(20):2479–2486. 
  49. Guidelines for Patients, https://www.nccn.org/patientresources/patient-resources/guidelines-for-patients
  50. Breast Cancer: A Guide for Patients, https://www.esmo.org/for-patients/patient-guides/breast-cancer
  51. https://www.esmo.org/content/download/764720/17969347/1/BG-Breast-Cancer-Guide-for-Patients-Bulgarian.pdf

 

BG2310115422